-
1 raser
v.tr. (lat. pop. °rasare, class. radere "tondre, raser la barbe", refait sur le p. p. rasus) 1. бръсна; обръсвам; 2. ниско остригвам; 3. сривам до основи, до земята; 4. воен. обстрелвам с права стрелба; 5. разг. досаждам, отегчавам; 6. напълвам до ръба; 7. минавам много близо до; l'avion rase le sol самолетът минава близо до земята; raser les murs минавам близо до стената (за да не ме видят); 8. техн. обрязвам стърчащи нишки на плат; se raser 1. бръсна се, обръсвам се; 2. отегчавам се; 3. лягам на земята ( за животно). Ќ crème а raser крем за бръснене. -
2 affleurer
v. (de fleur, dans l'expression а fleur de) 1. v.tr. техн. поставям на едно ниво, изравнявам; affleurer des pièces de bois изравнявам дървени части; 2. v.intr. подавам се над повърхността на земята; un roc qui affleure скала, която се подава над земята; прен. появявам се, избликвам; une sensualité qui affleure чувственост, която се проявява. Ќ Ant. s'enfoncer. -
3 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
4 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
5 géothermique
adj. (de géothermie) геотермичен (който се отнася до вътрешната температура на земята); gradient géothermique промяна на температурата на земята с навлизането в дълбочина; degré géothermique дълбочина, при която земната температура се повишава с един градус по Целзий. -
6 gratter
(frq. °krattôn) I. v.tr. 1. стържа, остъргвам; gratter un mur остъргвам стена; la plume gratte le papier перото стърже по хартията; 2. чеша, чопля, дращя, одрасквам; gratter son front чеша челото си; gratte-moi le dos почеши ме по гърба; gratter un vernis qui s'écaille чопля лак, който се лющи; 3. ровя с нокти; le chat gratte la terre котката рови с нокти земята; 4. изтривам, изстъргвам, заличавам, като стържа; 5. нар. работя, чопля; gratter la terre чопля земята; 6. разг., ост. надминавам някого (за колоездач); 7. сърбя; ça me gratte terriblement страшно ме сърби; 8. прен., разг. събирам, остъргвам всичко, което може да бъде използвано; 9. вземам в своя полза по незаконен начин; 10. прен. дращя; la boisson gratte la gorge питието дращи гърлото; II. v.intr. 1. чукам леко, драскам; gratter а la porte леко чукам на вратата; 2. разг. работя; se gratter чеша се; se gratter la tête чеша се по главата. Ќ gratter le papier изкарвам прехраната си с перото; gratter d'un instrument а corde свиря лошо на някакъв струнен инструмент; tu peux toujours te gratter разг. ти няма да постигнеш нищо. -
7 prosterner
v.tr. (lat. prosternere) 1. карам някого да се поклони дълбоко, да падне на колене, да се просне на земята; 2. прен. унижавам; 3. ост. накланям, наклонявам (дърво и др.); se prosterner 1. правя дълбок поклон, падам на колене, просвам се на земята; 2. прен. унижавам се, раболепнича. -
8 sublunaire
adj. (de sub- et lunaire) ост. който е между земята и орбитата на луната. Ќ le monde sublunaire шег. земята. -
9 terrien,
ne adj. (de terre) 1. земен, който обитава земното кълбо; 2. земевладелски; propriétaire terrien, земевладелец; 3. m., f. жител на земята, на земното кълбо; земевладелец; 4. разг. човек, който живее на земята ( сушата). -
10 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
11 aclinique
adj. (du gr. aklinês "qui ne penche pas") в съчет. point aclinique точка, в която наклонът на магнитното поле на земята е нулев. -
12 aéropshère
f. (de aéro- et sphère) физ., ост. аеросфера, атмосфера, въздушна обвивка на земята. -
13 affleurement
m. (de affleurer) изравняване с повърхността или слабо подаване над земята. -
14 agitation
f. (lat. agitatio) 1. движение, вълнение; agitation magnétique промени в магнитните полета на земята; 2. агитация; 3. нервност, безпокойство; 4. раздвижване, оживление; 5. бунт, недоволство. Ќ Ant. calme, tranquillité, paix. -
15 allonger
v. (de long) I. v.tr. 1. удължавам, наставям; 2. разтягам; allonger la table разтягам маса; 3. протягам, изтягам; allonger les bras протягам ръце; 4. протакам, провлачвам; 5. разреждам; allonger une sauce разреждам сос; 6. забързвам, усилвам; allonger le pas ускорявам крачка; II. v.intr. удължавам се; увеличавам се; les jours commencent а allonger дните започват да се удължават; s'allonger 1. удължавам се; увеличавам се; 2. разтягам се; 3. протягам се, изтягам се, обтягам се; s'allonger par terre разг. излягам се на земята. Ќ allonger un coup de pied разг. ритвам някого; allonger une gifle разг. лепвам плесница; allonger la sauce прен. разтягам думите си. Ќ Ant. raccourcir, replier. -
16 andrène
m. (gr. anthrênê "frelon") земна пчела, която не живее в рояк и си прави гнездо в земята. -
17 anticipation
f. (lat. anticipatio) 1. антиципация, предварителност; 2. loc. adv. par anticipation предварително, по-рано, преди срока; paiement par anticipation предварително изплащане (на сума); 3. предвиждане; littérature d'anticipation фантастична литература (на базата на предвижданията за бъдещето на земята); 4. икон. предвиждане, хипотеза ( за развитието на икономиката). -
18 apogée
m. (lat. sc. apogњum) 1. астр. апогей (точка на орбитата на небесно тяло, най-отдалечена от земята); 2. прен. апогей ( най-висока степен на нещо), връх. Ќ Ant. périgée. -
19 archée
f. (du gr. arkhê "princie") огънат в средата на земята ( според Парацелз и алхимиците). Ќ Hom. archer. -
20 arracheur,
euse m., f. (de arracher) 1. човек, който вади, изтръгва, изкоренява; 2. f. зем. сечиво за вадене от земята на картофи, цвекло и др. Ќ il ment comme un arracheur, de dents лъже като дърт циганин.
См. также в других словарях:
земята — същ. земното кълбо, планетата, вселената, планета, звезда, свят, мир … Български синонимен речник
потъвам в земята — словосъч. изчезвам, няма ме, дявам се, пръждосвам се … Български синонимен речник
Mila Rodino — Мила Родино English: Dear Motherland National anthem of Bulgaria Lyrics Tsvetan Radoslavov, 1885 … Wikipedia
Translations of The Lord's Prayer — The Lord s Prayer is a common tool used to compare languages. Since the publication of the Mithridates booksTwo examples are Mithridates de differentis linguis , Conrad Gessner, 1555; and Mithridates oder allgemeine Sprachenkunde mit dem Vater… … Wikipedia
Earth and Man National Museum — Coordinates: 42°40′47″N 23°19′14″E / 42.67972°N 23.32056°E / 42.67972; 23.32056 … Wikipedia
Ancient Bulgarian calendar — The ancient Bulgarian calendar is based on observations of Jupiter (Yankul) and the Sun and is more precise than the modern Western calendar in use today. Under the ancient Bulgarian calendar system, the year has 365 (or 366) days, 4 quarters, 52 … Wikipedia
Bulgarische Nationalhymne — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne… … Deutsch Wikipedia
Bulgarische Nationalhymnen — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne… … Deutsch Wikipedia
Mila Rodino — (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne gewählt.… … Deutsch Wikipedia
Mila rodino — (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Tswetan Tswetkow Radoslawow aus der Zeit des Serbisch Bulgarischen Krieges 1885. Das Werk wurde im Jahre 1964 als Nationalhymne gewählt.… … Deutsch Wikipedia
Nationalhymne Bulgariens — Mila Rodino (Liebe Heimat) ist die aktuelle Nationalhymne der Republik Bulgarien. Text und Komposition stammen von Zwetan Radoslawow (Цветан Радославов[1], englische/internationale Transkription: Tsvetan Radoslavov) aus der Zeit des Serbisch… … Deutsch Wikipedia
